Трите основни недостатъка в болничната реформа на Лаутербах

Трите основни недостатъка на реформата на Карл Лаутербах за болниците

Карл Лаутербах, министър на здравеопазването на Германия, се стреми да извърши значителна реформа на болничната система. Неговата реформа цели да върне фокуса на болничното лечение от икономическите съображения обратно към медицинските нужди, с надеждата за създаване на система за здравеопазване, ориентирана към пациента.

Идеята е да се преструктурира финансирането и да се въведат стандартизирани качествени мерки. Въпреки това, експертите изразяват опасения относно съществени недостатъци в предложението.

Притеснения за финансирането

Финансирането на реформата на Лаутербах е критикувано от различни заинтересовани страни, включително здравноосигурителни компании и социални организации. Един от основните спорни моменти е създаването на фонд за трансформация в размер на 50 милиарда евро, разпределен равномерно между системата на задължителното здравно осигуряване (ZZO) и федералните провинции.

Тази промяна бележи прекъсване с настоящата система на "двойно финансиране", при която провинциите финансират болничната инфраструктура, а ZZO покрива оперативните разходи, като заплатите.

Критиците твърдят, че това ще постави несправедливо бреме върху членовете на ZZO, особено тъй като частните застрахователи няма да допринасят. Предложението може да увеличи здравните осигуровки за обществото, като се очаква допълнителна годишна цена от 30 евро за служители с месечен доход от 3 500 евро.

Това поражда значителни притеснения за справедливостта на реформата и дали тя ще доведе до по-високи разходи за населението.

Недостатъци в системата на плащане

Централна част от реформата е промяната в начина на плащане на болниците. Настоящата система насърчава болниците да извършват колкото е възможно повече процедури поради използването на плащания на база случаи.

Планът на Лаутербах има за цел да противодейства на това, като въведе система, при която 60% от финансирането на болниците ще бъде свързано с поддържането на капацитет за лечение, а само 40% ще зависи от броя на извършените процедури.

Въпреки това, много експерти смятат, че тази промяна не адресира основния проблем. Съществуват опасения, че по-малките болници в селските райони, които имат по-малко пациенти, може да бъдат особено застрашени.

Тези заведения, въпреки че играят съществена роля в предоставянето на местна грижа, може да изпитат финансови затруднения при новата система, което в крайна сметка може да доведе до закриване на болници. Германската федерация на болниците (DKG) също изрази загриженост, че реформата не съответства на действителните медицински нужди на различните региони.

Дългосрочна устойчивост и риск от несъстоятелност

Един от най-належащите въпроси е, че предложените реформи няма да бъдат напълно приложени до 2029 година. До тогава много болници могат да изпитат сериозни финансови затруднения.

Нарастващите оперативни разходи, комбинирани със спадащия брой пациенти – тенденция, която се влоши по време на пандемията COVID-19 – вече са създали крехка ситуация за много институции. Без междинна финансова подкрепа критиците се опасяват, че много болници могат да бъдат принудени да обявят несъстоятелност, преди реформата да влезе в сила.

Общините вече са били принудени да инжектират 3 милиарда евро, за да поддържат своите болници на повърхността само през 2024 година, което подчертава спешността на проблема. Профсъюзи и други заинтересовани страни настояват за финансова подкрепа, за да се предотврати масовото закриване на болници и да се избегнат негативните последици за пациентите и болничния персонал.

Лична перспектива

От моя гледна точка реформата на болниците на Карл Лаутербах, макар и добре замислена, изглежда пренебрегва някои от непосредствените, практически нужди на здравната система. Финансовото напрежение, което може да бъде наложено върху по-малките болници и пациентите, особено в селските райони, е обезпокоително.

Дългосрочният характер на реформата също повдига въпроси относно нейната реализуемост, особено като се вземе предвид финансовото здраве на много болници днес.

Докато реформата е безспорно необходима, вярвам, че е от съществено значение по-балансиран подход – такъв, който адресира както краткосрочната устойчивост на болниците, така и дългосрочните цели за подобряване на качеството на грижите. Балансирането на тези конкуриращи се изисквания ще бъде ключът към постигането на наистина ефективна и устойчива система за здравеопазване.