Законният CBD от друга държава членка е защитен в ЕС

Днес Съдът на Европейския съюз в Люксембург публикува съобщение за пресата №. 141/20 относно решението по дело C-663/18 на френския съд.

Съдебното дело е за двама френски директори на дружество, което разпространява CBD масло за вейпинг за електронни цигари във Франция. CBD е произведено в Чешката република от законни растения коноп и е извлечено от цялата растителна биомаса, включително листата и цветовете на канабиса.

Съдът намира, че правото на ЕС, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на стоки между държавите - членки на ЕС (сред които са Норвегия и Швейцария), не допускат национална правна уредба като разглежданата.

Съдът отбелязва, че разпоредбите относно свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз (членове 34 и 36 ДФЕС) са приложими, тъй като разглежданият в главното производство CBD не може да се счита за "наркотично вещество".

Съдът отбелязва, че за да даде определение на понятията "наркотик" или "упойващо вещество", правото на ЕС се позовава inter alia на две конвенции на ООН: Конвенцията за психотропните вещества и Единната конвенция за наркотичните вещества. CBD обаче не е споменат в първата от тях и макар да е вярно, че буквалното тълкуване на последната би могло да доведе до класифицирането му като наркотик, доколкото става въпрос за екстракт от канабис, такова тълкуване би било в противоречие с общия дух на тази конвенция и с нейната цел за защита на "здравето и благосъстоянието на човечеството". Съдът отбелязва, че според съвременното състояние на научните познания, което е необходимо да се вземе предвид, за разлика от тетрахидроканабинола (наричан обикновено THC), друг канабиноид от конопа, разглежданото CBD не изглежда да има психотропно действие или вредно въздействие върху човешкото здраве.

Съдът установява след това, че разпоредбите относно свободното движение на стоки не допускат местно законодателство. Забраната за пускане на пазара на CBD представлява мярка с равностоен ефект на количествените ограничения върху вноса, забранени от член 34 ДФЕС. Въпреки това Съдът припомня, че тази правна уредба може да бъде обоснована с някое от основанията от обществен интерес, предвидени в член 36 ДФЕС, като например целта за опазване на общественото здраве, на която се позовава Френската република, при условие че тази правна уредба е подходяща за осигуряване на постигането на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане.

Въпреки че тази последна преценка трябва да бъде извършена от националния съд, Съдът дава две становища в това отношение.

На първо място той отбелязва, че изглежда забраната за пускане на пазара не засяга синтетичния CBD, който има същите свойства като разглеждания CBD и който може да се използва като заместител на последния.

На второ място, Съдът приема, че от Френската република действително не се изисква да докаже, че опасното свойство на CBD е идентично с това на някои наркотични вещества. Все пак националният съд трябва да прецени наличните научни данни, за да се увери, че твърдяният реален риск за общественото здраве не изглежда основан на чисто хипотетични съображения.

Решението за забрана на пускането на пазара на CBD, което действително представлява най-рестриктивната пречка пред търговията с продукти, законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки, може да бъде прието само ако този риск изглежда достатъчно доказан.

Френските власти - разбира се - не успяха да докажат, че CBD представлява риск за общественото здраве, и по този начин загубиха делото срещу двамата бивши директори на френското дружество.

Това решение на съда ще има предимство във всички държави-членки на ЕС.

Източници:

Curia.europa.eu (съобщение за медиите и пълно съдебно решение на френски език).

Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608); Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, стр. 671).

Конвенция на Организацията на обединените нации за психотропните вещества, 1971 г., сключена във Виена на 21 февруари 1971 г. United Nations Treaty Series, vol. 1019, No 14956).

Единна конвенция на Организацията на обединените нации за упойващите вещества, 1961 г., сключена в Ню Йорк на 30 март 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г. (Серия от договори на Организацията на обединените нации, том 520, № 7515).