Историята на THC

THC идва от растението канабис, което го произвежда в смолистите жлези на цветовете си, а за първи път е идентифициран през 1964 г. от химиците Й. Гаони и Рафаел Мешулам в Израел. Хората са използвали канабис хиляди години преди това, но никой не е знаел кое съединение предизвиква ефектите му. Откритието им води до откриването на собствените канабиноидни рецептори на организма в края на 80-те и през 90-те години на XX век.

Откъде идва THC?

THC се произвежда от самото растение канабис. Ензимът THCA-синтаза образува THCA, киселинната форма на THC, в жлезистите трихоми, малките смолисти жлези по цветовете и листата (Sirikantaramas 2005). В растението основните канабиноиди са именно киселинните форми. Топлината отделя от THCA група въглероден диоксид и го превръща в THC; този процес се нарича декарбоксилиране (Wang 2016). Повече ще прочетете в Какво е THCA?

Колко THC произвежда едно растение, зависи от генетиката му. Сортовете технически коноп са селекционирани да образуват много малко, докато сортовете за наркотични цели образуват много. Геномно проучване от 2021 г. установява, че гените, участващи в образуването на двата основни конкуриращи се канабиноида, са загубили функцията си в различни линии при селекцията за влакно или за психоактивни свойства (Ren 2021). Разликата е обяснена в ръководството ни за канабис, марихуана и коноп.

Кога хората започват да използват канабис?

Растителни останки показват, че канабисът е присъствал край планината Алтай в Централна Азия преди около 12 000 години, а семената му са пътували с номадските народи след последния ледников период (Crocq 2020). Проучване на 110 генома на канабис от цял свят заключава, че растението е опитомено за първи път в Източна Азия през ранния неолит и че днешните сортове коноп и сортовете за наркотични цели произлизат от генофонд, който все още се среща в Китай (Ren 2021). През по-голямата част от тази история канабисът е отглеждан главно заради влакното, въжетата, мрежите и семената; вижте историята на конопа.

Кога канабисът започва да се използва заради ефектите си?

Някои от най-ранните пряко датирани доказателства идват от дървени мангали, открити в гробници в гробището Джирзанкал в източната част на Памир, в Западен Китай. Химични остатъци показват, че там около 500 г. пр.н.е. по време на погребални церемонии е изгарян канабис и че растенията са образували високи нива на психоактивни съединения (Ren 2019). В гроб от същия регион от около 750 г. пр.н.е. археолозите откриват почти 800 g канабис с високо съдържание на THC, погребан заедно с мъж с висок статус (Crocq 2020).

Как е използван канабисът в древния свят?

Писмените сведения са откъслечни, а някои известни твърдения са по-късни легенди:

• Китай: според преданието митичният император Шън Нун около 2000 г. пр.н.е. открива лечебните растения, включително канабиса. Сборникът с билки, приписван на него, обаче е написан много по-късно, по времето на династията Хан (221 г. пр.н.е. – 220 г. от н.е.), така че ранната дата вероятно е преувеличена (Crocq 2020).
• Египет и Месопотамия: папирусът „Еберс“, написан около 1500 г. пр.н.е., споменава канабис, нанасян върху кожата при възпаление, а за него се говори и в асирийски глинени плочки (Crocq 2020).
• Индия: канабисът се използва от хиляди години в аюрведичната медицина и има религиозна роля (Crocq 2020).
• Гърция и Рим: Херодот (V век пр.н.е.) описва как скитите хвърлят конопено семе върху нажежени камъни и „се наслаждават“ на дима. Плиний Стари и Диоскорид описват корена при възпаление, а Гален пише, че в Италия като десерт се поднасят малки сладкиши с канабис (Crocq 2020).

Как канабисът навлиза в западната медицина?

Европа преоткрива канабиса през XIX век, отчасти чрез преводи на арабски текстове от учени като Силвестър дьо Саси. Ирландският лекар Уилям Брук О'Шонеси публикува наблюденията си върху канабиса в Калкута през 1839 г. Той отбелязва, че опияняващото му действие тогава е почти непознато в Европа, с изключение на няколко млади хора в Марсилия, опитали хашиш, донесен от войниците на Наполеон от Египет. Френският лекар Жак-Жозеф Моро дьо Тур експериментира с хашиш върху себе си и описва въздействието му върху психиката (Crocq 2020).

В края на XIX век тинктурите от канабис се предписват широко, но лекарите имат проблем: активната съставка е неизвестна, затова силата на растителния материал варира от партида на партида, а дозите са непредвидими. През XX век медицинската употреба намалява, тъй като други лекарства го заместват, а законовите ограничения се засилват (Crocq 2020).

Кога е открит THC?

Химиците десетилетия наред се опитват да открият активното съединение на канабиса. За канабинола (CBN) се съобщава през 1899 г. (Wood 1899), а CBD е изолиран през 1940 г. (Adams 1940), но нито един от двата не обяснява опиянението.

Пробивът идва в Израел. Рафаел Мешулам, който работи в института „Вайцман“, получава от полицията 5 kg конфискуван канабис, разделя съединенията му и идентифицира психоактивното сред тях (Crocq 2020). През 1964 г. той и колегата му Й. Гаони публикуват изолирането, структурата и частичния синтез на тази „активна съставка на хашиша“: делта-9-THC (Gaoni and Mechoulam 1964). Година по-рано Мешулам и Ювал Шво описват структурата на CBD (Mechoulam 1963).

Как THC води до откриването на ендоканабиноидната система?

Познаването на структурата на THC позволява на изследователите да попитат къде в организма действа той. Този въпрос води до цяла сигнална система:

• 1988–1990 г.: първият канабиноиден рецептор, CB1, е охарактеризиран в мозък на плъх и на човек (Crocq 2020), а генът му е клониран през 1990 г. (Matsuda 1990).
• 1992 г.: от мозъка е изолиран първият ендоканабиноид, вещество, което организмът произвежда сам (Devane 1992). Наречен е анандамид, от санскритската дума ānanda, която означава блаженство.
• 1993 г.: втори рецептор, CB2, е открит извън мозъка, свързан главно с имунната система (Munro 1993).

Заедно с втори ендоканабиноид, 2-AG, те образуват това, което днес наричаме ендоканабиноидна система (Crocq 2020). Повече ще прочетете в ендоканабиноидната система и 2-AG и анандамидът.

Как се е променило законодателството за THC?

Ограниченията се засилват през целия XX век. През 1937 г. Съединените щати приемат Закона за данъка върху марихуаната (Marihuana Tax Act), а Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г. поставя канабиса в най-строгия си режим, Списък IV, наред с хероина (Crocq 2020). Самият THC се контролира по Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., където делта-9-THC е вписан под наименованието си като лекарство, дронабинол (UNODC 2020).

На 2 декември 2020 г., след препоръка на СЗО, Комисията на ООН по наркотичните вещества гласува с 27 на 25 гласа канабисът и канабисовата смола да бъдат извадени от Списък IV. Те остават в Списък I и следователно продължават да са под пълен международен контрол. Комисията отхвърля предложена бележка под линия, която би освободила препаратите с преобладаващо CBD и не повече от 0,2% THC (UNODC 2020).

Националните правила за THC се различават значително и се променят често, затова проверете действащото законодателство там, където живеете. Нашите ръководства по държави обясняват правилата за CBD, например в Германия, Франция и Испания. Швейцарското проучване на регулираната продажба на THC е описано в бонбони с THC в Швейцария.

Какво знаем за THC днес?

Повече от 60 години след откриването си THC е едно от най-изследваните растителни съединения. Той е основната причина за опиянението от канабис. В контролирано изпитване 10 mg изпарен THC нарушават паметта и предизвикват краткотрайни психотични симптоми при здрави доброволци (Englund 2023), а употребата, докато мозъкът все още се развива, носи риск от психоза и когнитивни проблеми (Crocq 2020). Какво прави THC и с какво се различава от CBD, ще научите в Какво е THC? и CBD срещу THC. За другите опияняващи канабиноиди вижте кои канабиноиди са психоактивни?